Роден бил човекът в полите на една голяма планина, където звездите сияели необикновено и върховете като че ли опирали в небето. Може би затова останала жаждата у този човек през целия живот към необикновената светлина и необятния простор на небето. Във висините се реели свободни орли. Той (или по-право „то", защото бил още дете) ги гледал с часове, унесен в неутолимия копнеж за свободата. Понякога духал планинският вятър и галел непокорната глава на детето, като носел заедно с миризмата на смола и чудни фантастични мисли, които детето жадно поглъщало...
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
